Извадки от закони, свързани с хората с увреждания

 

 

 

Конституция на Република България

Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ)

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2001 г.) (1) На работодател, наел на работа инвалиди с трайни увреждания, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" средства при условия и по ред, определени със Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
(2) Изпълнението на задължението за създаване и поддържане на работни места по чл. 315 от кодекса на труда може да стане въз основа на договор със специализирани предприятия, кооперации и цехове за инвалиди. В този случай работодателят заплаща разходите за разкриване и поддържане на работни места.
Чл. 24. Министерският съвет приема целеви програми за стимулиране на самостоятелна стопанска дейност и самопомощ за трудова рехабилитация и заетост на инвалидите и определя реда за финансирането им.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2001 г.) Средствата по фонд "Рехабилитация и социална интеграция" се разходват за:
……….
5. финансиране на проекти и програми за професионално обучение и преквалификация на инвалиди по чл. 17, ал. 3;

ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

 

Източник

 

Закон за изменение и допълнение на закона за устройство на територията, публикуван в брой 17 на ДВ, страница 5 – извадка свързана с хората с увреждания

Създава се нов член 184, който гласи:

1. Съоръженията за достъпна среда за хора с увреждания, в съществуващи сгради, се изграждат или поставят на основата на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбата съгласно член 169 алинея 2 на ЗУТ и издадено разрешение за строеж или разрушаване, заради изграждане или поставяне на съоръжение;

2. При необходимост съоръженията могат да се изграждат или поставят и извън границите на регулирания имот, в границите на друг имот, публична държавна или общинска собственост, ако това не пречи на ползването на втория имот;

3. За изграждането на съоръжения по алинея 1 не се изисква съгласието на съсобствениците в съсобствен имот или имоти в режим на етажна собственост;

4. За издаване на разрешителни, по алинея 1 не се събират такси.

 

Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ)
преференции за работодатели, наемащи хора с увреждания

Чл. 52./ИЗМ.- ДВ, бр.26 от 2003г/
/1/ За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл.30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
/2/ За всяко разкрито работно място за наемане на временна, сезонна или почасова работа, на което са наети безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал.2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 6 месеца.
За изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, подробно описани в чл. 30 а. За да се ползват преференциите, работодателят трябва да знае, че трябва да сключи договор по чл. 30 б.от ЗНЗ.
Правилник за прилагане на ЗНЗ
условия и ред за включване в програми и за ползване на преференции по мерки за заетост и обучение

Чл. 29. (1) Средствата по чл. 36, 37, 41, 43, 45, 46, 50, 51, 52, 53, 55 и 55а ЗНЗ се предоставят на работодателите при наемане на работа на насочени от поделение на Агенцията по заетостта (Бюро по труда) безработни лица, отговарящи на условията за включване в съответната насърчителна мярка.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на:
1. заявка от работодателя за свободни (новооткрити) работни места;
2. писмено искане за насочване на безработни лица на работа на обявените свободни (новооткрити) работни места;
3. сключен писмен договор между поделение на Агенцията по заетостта и работодателя във връзка с ползването на средства по преференцията;
4. документ за средносписъчната численост на персонала в предприятието за последните 6 месеца - в случаите по чл. 36, ал. 1, чл. 37, 43, 50, 51, 53, 55 и 55а ЗНЗ;
5. писмена декларация за липса на изискуеми публични задължения.
(3) Работодателите носят наказателна отговорност за верността на данните в декларацията по ал. 2, т. 5.
(4) Средствата по ал. 1 се изплащат или възстановяват по определените в Националния план за действие по заетостта размери за съответната календарна година според действително отработеното през месеца време за всяко наето по трудово правоотношение лице.
(5) Обезщетението за неизползван основен платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекса на труда е за сметка на работодателя.

Чл. 30.
(5) При наемане на безработни лица на трудов договор по програми и мерки на непълно работно време (почасова работа) размерът на трудовото възнаграждение се определя според законоустановените работни часове за съответния месец.

Защита и запазване на заетостта
Чл. 50. (1) Работодателят може да кандидатства за ползване на насърчителни мерки за заетост и обучение при следните условия:
1. да няма изискуеми публични задължения;
2. да е регистриран по действащото законодателство;
3. към момента на подаване на заявките за ползване на насърчителните мерки по чл. 56, ал. 4 ЗНЗ числеността на персонала в предприятието да не е по-малка от средносписъчната численост за последните 6 месеца.
(2) Работодателят може да докаже с писмена декларация обстоятелствата по ал. 1, т. 1, като за верността им носи наказателна отговорност.
(3) Работодателят ползва насърчителни мерки за заетост и обучение по чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗНЗ при следния ред:
1. дирекция "Бюро по труда" обявява ежемесечно на информационното табло и най-малко в две местни или регионални средства за масово осведомяване насърчителните мерки и финансовите средства, за които може да сключва договори с работодатели през следващия месец;
2. в 7-дневен срок от обявяването по т. 1 работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" заявка за свободните работни места по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, и необходимите документи за ползване на насърчителната мярка;
3. в 3-дневен срок след изтичането на срока по т. 2 Съветът за сътрудничество обсъжда подадените заявки и предлага на директора на дирекция "Бюро по труда" списък на работодателите, с които да бъде сключен договор през съответния месец; 4. подборът на работодателите се извършва при условията на ал. 1 и по критерии, утвърдени от министъра на труда и социалната политика;
5. списъкът на одобрените работодатели се изнася на информационното табло на дирекция "Бюро по труда" не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по т. 2;
6. директорът на дирекция "Бюро по труда" уведомява писмено Съвета за сътрудничество за сключените през месеца договори с работодатели;

Кодекс на труда
Раздел III.
Специална закрила на лицата с намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Основание за трудоустрояване
Чл. 314. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

Работни места за трудоустрояване
Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Частта от общия брой на работниците и служителите по предходната алинея по отрасли на народното стопанство се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

Специализирани предприятия за лица с намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с намалена работоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.

Трудоустрояване на работници и служители
Чл. 317. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.
(4) (Ал. 4 отм., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.
Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Платен годишен отпуск
Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Трудово възнаграждение
Чл. 320. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работник или служител със загубена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

Закрила при уволнение
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. работничка или служителка, която е бременна, майка на дете до 3-годишна възраст или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.
(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението